Sep 9, 2008, 12:09 PM

Монолог в диалога 

  Poetry
595 0 1
"Обичам те" не каза а извика силно
без глас със думи от сърце ли питам...
а моето сърце потрепна затрепери
ослуша се унесено се притаи до запетая...
поглежда крадешком към теб ли
екранът ми пулсира от думите боли...
забравени стояха те нечути и неказани дори
причакват от засада мигa на бяла слабост...
и сладостно във вените се вливат и преливат
цветът на щастието има цвят нали
***
Не недей поспри почакай премисли ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Магдалена All rights reserved.

Random works
: ??:??