Пак споходиха те, мамо,
черните кахъри –
до деветото коляно
пърхат от яхъра.
От разбоя ти в стайчето –
туп-туп – трака бърдо,
а вретеното ти вечно
в пръстите ти бърза.
Труд бе къртовски, нелесен
върху твойто рамо,
а ти вършеше го с песен –
помни ли се, мамо? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up