Oct 11, 2009, 9:37 AM

Монологично (...себе си) 

  Poetry » White poetry
621 0 15

Приближих  смело

до огледалото

за обратно виждане.

Сякаш отдавна

не съм се оглеждала в себе си.

Интересно.

Кичур посребрели коси

нощес се е вмъкнал.

За контраст.

Бръчки ли?!

Няколко плахи белега

по скулите,

от умората. Нищо.

Нищо повече.

И дори очите ми

са си все същите.

Онези, зеленооко пъстрите.

От детството.

Не са потъмнели още.

Оглеждам се.

Търся да видя

дяволчето отсреща.

Някъде се е скрило.

Но... Не ме питай

как съм прокопсала

с времето. Само стрелките

започват обратно броене.

Бяла котка пресече пътя ми.

Иначе...

Нищо ново по мене.

Все съм си същата,

откакто се помня.

Просто ...видях себе си.

В огледалото

за обратно виждане.

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??