МОНОЛОГЪТ НА БОГА
Тъй както си седях, и Бог ми рече,
и слушах го със зяпнали уста:
– Валерий, ти си го́ла во́да вече!
От тебе няма нужда на света.
Защо ти стелвам път с цветя и рози?
Разкарай се! – и аз не знам къде.
От твоите поезийки и прози
на мен до гуша вече ми дойде!
Не се ли виждаш, че си пълен селю?
Продавай на пазара зарзават!
Поне да беше Паулу Коелю, ...