Вдъхновено от трите пледоарии на ALISA (Яна)
Монолог на спящата красавица
Аз вече сто години спя насред двореца
и нямам грамче намерение да се събудя.
Че принцовете - бол, а аз - една принцеса.
Нека малко пък и те да се потрудят!
Целувах жаби (преди сто години беше)
и нямаше от принц ни помен, ни видение.
От ябълките, дето ядох, страшно ми се спеше.
И как пък няма - цял живот ограничения -
все ябълки, и ябълки, и грах.
А после принцът (скачам от вълнение!) ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up