Монолози от пепел и мраз

Mar 2, 2007, 10:50 AM

Poetry

5.0 / 1

864 0 4

Празна е, празна е мисълта ми,
живея твоя свят,
алчна и единствена ревността ми,
дава отговори на моя бяг...
Далеч от прозрачната магия,
аз дишам с умора,
карамелени спомени ревнувам и крия
тук, далеч от ледената ти отрова...
Колко пъти я презирах,
не е каквато исках аз,
вината твоя свят бележи. Спирах,
умирах, питах, изгубих се в ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

След Дъжда
Condemned

In the forest of my dreams... Sleeps the coolest... ray of rays. As I lay on a low-cut down tree I s...
Sandy boy

In a state of sick inspiration I created a human of sand, As a blessing or a damnation Fell in love ...
Missing

Hear! The pain whispering your name and the walls draw your silhouette. I stand in the wet, lonely r...

More works »