Монотонност
Ще се върне. Когато си сипе ракия,
ще залости и пътната тежка врата.
Ще си каже наздраве, до късно ще пие,
ще замести умората със самота.
На дивана си с дрехите после ще легне,
ще сънува той топъл домашен уют.
Сутринта в огледалото ще се погледне
и ще махне с ръка на отсрещния луд.
Като тръгне, ключа си ще почне да търси.
Без да иска ще бутне един пепелник.
Щом се счупи, звукът в тишината му мъртва
ще разтърси от раз сетивата му с вик.
Ще нахлуят тогава и хиляди мисли,
бързешком ще избяга със стар асансьор,
а димът от колите в дроба му ще плисне,
ще се слее с еднаквия дневен декор.
И отново ще бъде така, както вчера:
ще седи зад олющено, малко бюро,
а колежката още ще бъде химера,
ще си купи на обед ракия... пак сто.
Ще приседне във парка на някоя пейка,
ще напсува човешката своя съдба
и ще стане, ще ритне ядосано вейка.
Монотонен живот – ден след ден на ръба.
© Ани Монева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Определено качествен стих! Много точен, с много силни внушения!
-
Хареса ми!
-
Браво ти, Ани! Май за първи път чета твое стихотворение, но със сигурност, няма да е за последен! Обичам да откривам тук автори, които ме карат да се връщам на страницата им!
-
Благодаря на всички, спрели се на страничката ми!
-
За човечеца сивичък... и вече оставил се на течението... безволев, безхарактерен... Най-лесно е да се псува проклетата съдба и да се търси вината извън самия теб... Поетично поставени въпроси, смислено и замислящо. Поздравления, Ани!
-
Да, всеки ден едно и също!
-
... животът ни изплюва... сигурно за да ни глътне нощта...
След твоите стихове дълго се мисли... -
Колкото тъжно, толкова и смислено! Впечатлен съм!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
