Тази нощ луната е огромна и сияйна.
И над мен небето е потънало в звезди.
И е тайнство лунната пътека към безкрая.
И е лудост шепотът на белите скали.
Тази нощ притихват в мен предания и притчи.
И съм само песъчинка, стигнала брега.
И зова едно море, уморена, ничия.
И е жажда всеки миг в прииждаща вълна.
Тази нощ стопяват се лавините сребристи.
И обезумели бавно слизат върхове.
И отшумява ехо от ручеи скалисти.
И съм цялата едно-единствено Море.
© Елена Гоцева All rights reserved.
Хареса ми, много! Такава изненада!
Благодаря ти, момиче, така ме зарадва!!!
((((( )))))