Mar 21, 2012, 10:25 AM

Море 

  Poetry
783 0 13

Не съм... Не съм една и съща.

Понякога отвътре съм море

и корабите мога да поглъщам,

и мога да те разделя на две.

 

Не съм. Дори не съм подобна

на вчерашния образ бял.

Сега съм тъмна и прокобна.

Не зная как до днес си оцелял...

 

Че вече само вятърът ме пори,

съдира като изтъняла дреха.

Със мене само вятър смее да говори

и днес не искай да съм ти утеха.

 

Не искай днес да те погаля тихо

с прозрачните си нежни длани -

моретата отвътре ги отнеха.

След ветровете нищо не остана...

 

И само ако силно ме прегърнеш,

със шепота си ще ти се наричам.

Море и вятър - всичко ще обърна

наопаки. И пак ще те обичам.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??