Как пристанище при теб да остана.
И ти, море!
Край теб, как да заспя.
Как, лятото топлото да спра.
Да забравя, как!
Твоите нежни брегове!
Нозете как, по пясък да не тичат,
щом мислите с вълни се пресичат,
в една тъй дълго чакана среща .
Ще приседна на хълма...
на своите грешки...
Ще мълчим ли!? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up