Dec 10, 2008, 4:14 PM

Море 

  Poetry » Landscape
1143 0 14
Безмълвно гасне заникът над тебе,
бавно спускат се сенки в нощта,
прибягва вятърът, нашепва песен
и с нея мами вълните към брега.
А , ти, море, в кротък сън заспало
сънуваш подвизи на Посейдон,
размахал тризъбеца си навярно,
да гони титаните от своя дом.
Поел с колесница от дълбините,
смутил покоя на пролетния сън
и в ярост разбунтувал вълните
и сладката ти дрямка в полусън.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мадлен All rights reserved.

Random works
: ??:??