Дом уютен не си ти за птици -
нямаш жици да кацат по тях
Приласкаваш рибари, моряци.
Носиш надежда, мечти, но и страх.
Подпираш небето от първия век,
но умората никак я няма.
А който остане далече от теб
- в душата отваря се рана.
Шепнеш си в утрото с прилива.
За какво ли пък толкова бъбрите -
звездите, нощта, луната красива?
Тиха соната за седефа на мидите... ...