Dec 28, 2011, 4:24 PM

Море от страх 

  Poetry » Love
837 0 3

В море от страх живея и не виждам изход от това. Искам и сега да оцелея, но всички тези мисли са лъжа. Всяка мисъл, че ще те загубя, ме убива и за миг ми се иска да умра. Мислех, че съм сама, но не съм, страхът ме е обгърнал и не ми дава свобода. Така ли ще приключи всичко - аз ще живея в страх, а ти в лъжа?! С всеки изминал ден ти ставаш по-студен, а аз - все по-слаба. Слагаш преграда между теб и мен и болката расте, и става още по-голяма. Недей, не постъпвай така с мен, спомни си всичко преживяно между нас, за теб живея всеки ден. Само теб обичам аз.

© Веселка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз и за момент не съм си помисляла да се предавам, стискам зъби и същевременно оцелявам. Благодаря ти Усмивкии и прегръдки и от мен !
  • Веси, до болка ми е познато това усещане...
    Иска се време, за да се преживее, но след това идва още по-красива любов...
    Както ти каза, стискай зъби!
    Прегръщам те, като майка и приятелка!
  • Мило дете не се страхувай -ти си влюбена и ще си много пъти !Бъди !Весела и щастлива Нова година!
Random works
: ??:??