Не се ли вече умори
от този буен огън, дето
и ден и нощ у теб гори,
че тъй си влюбена в морето!
Море съм аз и в мен кипят
на чувства приливни вълните,
кога те срещна - всеки път -
щастливи случваха се дните!
Очаквам те край моя бряг,
щом нощ се спусне над Земята...
и твоя глас, копнежен благ,
зове ме тихо в тишината! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up