Море в сърцето
Море в сърцето
Свеж полъх слънцето събужда,
отмята облачното одеало.
Солен бриз гърдите му изпълва,
грейва над безкрайно огледало.
Сребърни вълни с гриви
умиват аленото му лице.
Отпиват цветовете му красиви,
нашарват с тях лазурното море.
А в небето нежен ураган
извиват вятърни криле.
Носят сладък аромат,
откъснат от планински цветове.
Слънцето копнежи пали -
плажа гъделичка със лъчи.
Песъчинки, от пек прималели,
разхлаждат се в пенливи вълни.
Елмазени платна изгряват,
хоризонтът в нежни пламъци гори.
Корабни гърди морето порят,
разпръскват солени искри.
Лирична песен китът извисява -
тя от душата му струи.
С нея бурното море възпява,
а то в наслада слуша и мълчи.
Така е приказно и необятно!
Не можеш да го събереш в ръце.
Вълшебно е и непонятно!
Ти влей го в своето сърце!
© Александра Борисова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е готино !!! (:
-
Благодаря ти!
-
Заглавието е страхотно, цялото стихотворение - също!
-
Благодаря! В никакъв случай не се обиждам.
Благодаря ти за съвета! -
Страхотно стихо! От чисто приятелска гледна точка ще те посъветвам за следното:
Песъчинки, от пек прималели,
За да е толкова добър ритъма, както в другите редове от произведението ти ми се струва, че ако напишеш:
Песъчинки, от пека прималели... ще бъде по-добре!
Иначе стихото е невероятно! Надявам се,че няма да ми се разсърдиш за критиката!Ти можеш!
-
Приказно!
Вълшебство!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
