Неканените мисли идват лепкави... задушават  ме бавно.

Изтръпва искането, остава неможенето.

 Властва тъгата, впита... тя си беше там и преди.

Защо да се бориш със съдбата, тя ти е орисница?

 Не бягам бързо, просто се нося, безтегловно…

 Няма я гравитацията вече,  като в сън е всичко... лош.

 Познато ми е всичко, била съм тук... ролята една е, на придворен шут.

Даваш всичко... забавляваш, разсмиваш... получаваш нищо...

 Всъщност нещо и го пазиш, като ценност...

Заблуда или истина... чувствам  любов.

Любов като летен порив... като пролетен аромат...

Цветна като есен... а студът е в зимата.

Искам да запазя топлотата, но зимата е дълга, неприветлива предвестница...

Чакам да отмине бурята, толкова е свежо след това...

Обичам... не като дума, а като топлота, разливаща се по вените ми.

Болка, о, и тя е истинска, свива се сърцето задушено...

Ще запазя една усмивка мила, един допир топъл...

Ще давам и знам ще получа... когато си тръгна, но тогава ще е късно...

Обичай ме! Господи, нека ме обича!

Целувай ме с най-слаТките целувки! Господи, нека ме целува обичайки ме!

Тук съм любов, до теб!

Чакам те!

...