Пред очите надлъж се простира,
дъхa ми гледката спира.
Необятно, красиво и ширно -
морето - разпенено, дивно.
      
С преклонение го съзерцавам,
с възхищение го наблюдавам.
Чернеят се вълни безчет,
белеят се платна навред.
       
Обгръща ме безкрайна морска шир,
в душата ми царят покой и мир.
Величествен, сияен кръгозор,
разкрива се пред моя светъл взор.
       
Трудно се описва със слова
великолепие - морето е това.
Внушава страх, респект и почитание,
загнездени в моето съзнание.
     
Шумят вълни, пред гледката немея
и поглед да откъсна аз не смея.
А морето се чернее...
надеждата в мен живее.