Не ми омръзваш никога, море,
макар и рядко тебе да те виждам.
На сушата така ми е добре
когато мисълта за теб приижда.
Тогава мачти, кораби, платна
в очите ми изплуват тъй красиво.
Аз търся в тях онази пълнота,
която вечерта да ме приспива.
И всеки път, след нощния вертеп,
от дълбините шеметно извира
една любов, започната край теб,
безкрайната ти шир да я побира. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up