ще положа в твоите крака
мъртвите си риби.
ще се разбия в теб в нощта
като мегатонен
кристален полилей.
ще те осветя
с политналите пръски.
и никога недей
забравя моя вкус
на влюбена щипяща сол.
ще пусна малко рокендрол
и ще погълна
каменните ти сълзи
и някоя от тях ще прошепти:
сърцето ми е пълно
със желязо, чака лава,
всичко това, което ти не си.
© Малката Мис All rights reserved.