Морето има много брегове,
вълни на времената ги отмиват.
Животът има своето небе,
където и съдбите ни се сливат.
Денят умира с грохот на вълна,
когато тъмнината го прегръща,
а утрото с букет от светлина,
дарява ни началото на същност.
Така животът в своите вълни,
понякога на дъното ни връща,
но истинският бисер там блести,
и пясъкът над себе си поглъща.