Морето няма да избяга,

Ще избягам само аз.

Там горе в планината,

Където слънцето не ме изгаря,

Където вятърът ще ме щади,

Където хиляди дървета има,

Но няма хиляди следи.

Морето няма да избяга,

То винаги ще почва от брега.

Морето сякаш избор няма.

Аз хващам стръмната гора.

И се изкачвам с хъс огромен

Към всеки връх непознат и понякога снежен.

Морето долу ще ме чака

С хоризонта си безбрежен.

И щом се върна, пак ще ме приеме

И ще забрави нашата раздяла.

А аз във него пак ще се изгубя

От мъка морска залиняла.