Морето разтърси къдрици
и ги пръсна по брега.
А там, на пясъка, два чифта стъпки
оставяха обща следа.
Морето погледна следата
с мокро-сините си очи
и с влажен език я заличи.
Отгоре, звездите се скупчиха с вик:
Колко грозен, неуместен език!
Луната разплиска по плажа нежната си светлина
и гирляндът от стъпки празнично засия,
като огърлие по морската шия. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up