Не тъгувай, море есенно,
за косите на летните вечери
и не сресвай ги в плитки от спомени,
остави ги така,
разпилени
по приливите при пълнолуние,
потопи ги в очите си тъмни
с ресници от мачти и фарове.
Недей изтрива лицето им пясъчно -
в него бисерни миди се любят и раждат децата си.
Не тъгувай, море есенно,
за нозете си голи, безгрижни, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up