Dec 8, 2019, 7:45 AM

Морето във очите ми... 

  Poetry » Love, Phylosophy
735 4 3
На мене ми е тясно под звездите.
Нагледах се на влюбените залези.
На Лунни дъждове се пренаситих.
И винаги ръцете ми са празни...
Наслушах се на шепота от вятъра.
На свирещите бури и вълните.
Морето никога от мене не избяга.
Морето е останало в очите ми...
А исках, много исках да съм с тебе.
Да свършат всички болки и терзания.
Да бъдем волни птици под небе,
а не да ни разделят разстояния. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

От средни стойности живот зашит,
с дебелата игла изкърпва дните...
И няма сила в теб да заглуши
порязващо как чупят се мечтите!
Колетът ще тежи след двайсти грам... ...
  742 
"Сега си дълготраен, като дъжд",
ръждясал спомен с болката живее,
огрее ли Луната, изведнъж,
в сърцето арфа сребърна ще пее.
Насън изкупвал нечия вина, ...
  920 
Random works
: ??:??