Обходих всички морски брегове.
Гостувах на вълните и на бриза.
Проникнах в тайните им светове,
в които само със любов се влиза.
Гадаех на делфините езика.
Разбрах, че те са по-добри от мен.
А чайките ме будеха със писък
и гледах как се ражда всеки ден.
Загребвах от водата нежна мощ,
а от прибоя си откраднах сила.
Със Вятъра се любех в бурна нощ –
бе страшно, но и приказно красиво...
Пребродих всички морски брегове –
почувствах се по-щедра, по-богата.
И чувам как Морето ме зове –
при него да се връщам всяко лято.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Финалните строфи са "един път"!
Браво, Елица!