Под тихия плисък на вечерния прилив,
в светлината на ароматна луна,
струи нежен шум на морски прибои,
песента му достига ръба на небето.
Ти стоиш на крайчеца на леглото,
в очакване да се случат безброй чудеса.
Прозорецът е отворен.
Бризът дръпнал е щорите.
Тихо някой пее на плажа.
А времето, прелитащо помежду ни,
леко докосва нашите рамена.
Твоите устни са полуразтворени,
пият от нощната красота.
В светлината на белолунните очертания
светят от щастие две лица.
В дланите, докоснати в плаха милувка –
тънка нишка, стигаща право в сърцето.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.