Морска роза

Самотна роза, пак си край морето,

разцъфнала,красива,сама под небето!

Пораснала си близо до морските вълни,

едно красиво цвете, червено, мечти!

Красива роза но с много бодли,

докосвам те, убождам се, боли!

Защо така нараняваш мъжете ти,

не вярваш ли на техните думи!?

Красива като розата е тя, жена,

красива, дива като пантера една!

Това е тя жена,една морска роза,

хапе и драска докоснеш ли я с ръка!

Дръзка и силна, смела, напада сега,

а какво ли се крие в нейната душа!

Едно момиче, бързо станало жена.

Наранена тя сложи маска една!

Маска с усмивка, от долу тъга,

сложи я пред лицето си и сега!

Сложи маската, загуби същността!

Красивата роза така увяхва  си Сама!

Не обича маските в живота Любовта!