От морето, като омайна самодива,
тичам върху мокър пясък и вълни пенливи,
на морето намерих тебе,
но ти беше с други самодиви.
Сърцето ми напълно се разби,
както в скалите се разбиват вълни.
Тичах мокра по морския пясък,
а в очите ми вече го нямаше онзи влюбен блясък.
Погледнах те в очите и останах без дъх,
сякаш се омаях от морския дъх.
Но ти галеше на други косите,
а аз мечтаех да се слея с вълните.
Желаех да потъна в техните дълбини
и да ти прошепна - остани?...
© Катерина Радева All rights reserved.