Седим със Янтрия на мляко с чай
в тих ресторант в Бургаският им залив.
Oт мен е млякото. От нея чая,
вълните, чайките и бризът даже.
Но всичко е надиплила така,
че лъха от вълните вкус на мляко,
а пясъкът прилича ми на чай
и чайките сме ние - в късно лято.
Ти, Янтрия, си морска светлина,
сирена нежна, песен в мен разлята,
разтворена прекрасна женска длан,
която гали като топъл вятър. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up