Aug 8, 2008, 3:45 PM

Морската тишина 

  Poetry » Love
951 0 1
Пясъка така студен е,
луната силно свети.
Морето тихо чува се в тишината,
а аз стоя сама, вгледала се поредната падаща звезда!
Наслаждавам се на тишината до мига,
в който в съзнанието появяваш се ти,
момчето, откраднало всички мои мечти!
Усещам как за пореден път от очите ми бликват сълзи,
породени от твоите две думи ''Прости, отивам си!''...
Ако си искал да ме нараниш - успя!
Ако си искал да страдам по теб - успя!
Ако си искал всяка вечер да шептя ''Обичам те, разбери... разбери!...'' - успя!
Ако си искал да те забравя - НЕ успя!

© Кристина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много ми хареса Браво
Random works
: ??:??