Когато плисъка отмерен на вълните
тъче платното на изминалия ден
една след друга сбъдват се мечтите
луна и самота отново пеят в мен.
И както се издига над морето
на гларуса възторженият вик
и бавно в миналото на небето
звездите ще запомнят този миг.
Със чайките лети ти моя песен
над морските притихнали вълни
и с нежността на идващата есен
заспалите ни страсти буди.