Морски полъх

Mar 30, 2014, 10:46 PM

Poetry » Love

372 0 0

Скучае ъгълът без нас.
Тотемът хили се отсреща.
Говори сякаш той без глас –
видял е всяка наша среща...
А в парка пейката сама
оглежда се и търси в мрака
висок мъж и една жена,
притиснати, в нощта да чакат
да дойде някак Любовта,
да скрие нежността им плаха
до следващото лято пак –
да долетят с криле на чайка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Морски полъх

Want to read more?

Random works