Морско стихотворение
Щастлива вълна̀ съм. Морето почувствах
в бисерен заник на спомен отлитнал.
Сън да отделям от ласка изкуство е.
Дебнат пороци... Към тях не привикнах...
Впиват се в мене от зло заблудени
с чужда отрова от тайни да пият.
Аз им избягах. Светът ми свещен е...
Дълбоко се гмурнах от тях да се скрия.
Сега оцелявам след странство душевно.
С бягство незримо, чрез мисъл отвъдна.
Свикна реалност с тъга злободневна.
Не лъжат илюзии нощите скръбни...
Мракът ще свърши. Предвидих му края.
Звездна оставам под скрита надежда,
а утре пробудена с мъдрост ще зная
как без любов светлина да отглеждам...
Изгревна в шепота морски събирам се,
вплела лъчите на слънце във рими.
Пиша, чрез вятъра. В него намирам се.
Дръзнах и плиснах отвъд немислимото...
Бадемов Цвят
© Mimi Ivanova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви от сърце за топлите думи, Наде, Краси, Самовила, Светле! Прегръщам ви топло...
-
Разкош!
-
Мракът ще свърши. Предвидих му края.
Звездна оставам под скрита надежда,
а утре пробудена с мъдрост ще зная
как без любов светлина да отглеждам... -
Много е хубаво
-
Толкова "изгревна"...
Представих си те...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
