Много рано е. Бавно изцежда се мрака
през голямото сито на лятното, нощно небе.
Банда яростни гларуси с крясъци гонят луната
и краде тишината ми шумният звук на криле.
Бризът щедро разпръсква парфюм на море и безкрайност .
По небето преливат цветове от солена дъга.
И това е навярно, една паралелна реалност.
С колко много фантазия и любов сътворен е света!
Не , не искам да тръгвам! Още рано е. Тук ще остана.
Ще изчакам на слънцето танца от огън и жар.
Ще погледам вълните с корони от захарна пяна,
за да стоплят сърцето ми - като дъх, като сън , като дар...