Apr 7, 2011, 8:10 PM  

Морското момиче 

  Poetry » Other
867 0 19

Морското   момиче

 

 

 

Морето  още 

своето  момиче  чака...

 

всяко   лято

пълен   е   брегът

с  влюбени  момичета,

като  немирно  ято

огласят  те  града,

на  лятото  се  вричат,

да  му  бъдат  верни.

Колко  на   морското

момиче  те  приличат...

 

 

Морето  помни  допира

на  своето  момиче,

търси  стъпките ù

в  пламналия   пясък,

заспал  в  прегръдката

на зноя,

във  сатенения   блясък

на   безброй  черупки

в  танца   на  прибоя...

морето   и   брегът

за  момичето

говорят...

 

 

Името  ù  вятърът  шепти

във  рибарски   мрежи,

гони разпиляните  коси

на  обичното  момиче

пак да ги погали  нежно.

Крайбрежни   булеварди

смеха ù сякаш още чуват,

но напразно  търсят  очите 

ù мокрите   мансарди...

други  под  дъжда сега

лудуват.

 

 

Легендата  всички  чайки

знаят  и  повтарят.

 

Момичето  пак  ще  ги  прегърне

- сега  е при своята  мечта -

любовта ù към  морето 

отново ще я върне,

в стиха  си  някога тя  му обеща.

© Запрян Колев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??