Моряшко мечтателно...

Sep 28, 2014, 8:42 AM

Poetry » Other

492 0 5

Моряшко мечтателно...

Кога ураганът ще спре да фучи,

в мъгла хоризонта със дни не личи,

а мачтите скърцат, платната плющят

и сливат се дните със нощите в ад...

Мечтите остават последни и те

застъпват на вахта със смели мъже...

Надеждата даже умре ли, почти

живеят моряците само с мечти...

И всеки загледан в мъглата моряк

мечтае за фар, и мечтае за бряг.

Да бъде отгоре на всяка вълна

и вечно под кила: шест фута вода!...

За вятър попътен, за родния дом,

в пристанищна кръчма- бутилка със ром,

най-страстно обаче: за земната твърд

и... меката нежност на женската гръд!...

Коста Качев,

27.09.2014.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Nejnostt (Даниела Тодорова)

2014-09-28T17:22:51+03:00

Така е! Където и да се скита мъжът - все мечтая да се върне, да се послони на женската гръд!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2014-09-28T15:47:30+03:00
stoyna (Стойна Димова)

2014-09-28T13:48:18+03:00

Много хубаво стихотворение, разведри ме и много му се зарадвах, а стихът ти е вълшебен!Не познавам моряшкия живот, но творбата ти сякаш ме заведе там. Така близко почувствах всичко!Браво!
Поздрав и нови творчески успехи!
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2014-09-28T11:13:04+03:00

Евалла!
Eia (Росица Танчева)

2014-09-28T10:54:11+03:00

!!!