Гали тихо със самотен дъжд нощта.

Прегръща ме уютно в стар москвич, ръждясал спомен, есента.

Спокойните капки, едри, ламарината прашна мият.

Чистачките стари скърцат и стъклото му - тъжно - трият.

Навън студено е. И мирише на отиващо си лято.

А в москвича - тихо, сухо и познато.

Ще спре дъждът някой ден,

москвича тъжен, ще напусна, изморен.

А той, ръждясал, ще остане сам,

но винаги, когато дойде есен, ще ме чака там.