Feb 28, 2017, 9:59 PM

Мост 

  Poetry » Free verse
389 1 3

Скъсвам пъпната връв на презрялото вчера.

Стига вече каскадни любови.

Стига албуми със завехнали снимки.

Стига стихове между страниците на книги,

в които все се надявам,  че ме има…

 

Предчувствам верандата,

плувнала в аромат на каскадни латинки –

залюляни камбанки – пеят, сякаш изпусната шепа

слънчево-златни стотинки.

 

Дъщеря ми днес сее цветя.

Бодва пръстче в една бяла саксия.

Пуска семенце.

И като малко врабче чурулика:

“Искам аз да полея! Искам аз да се грижа!“

Как се врътва Земята по оста на едно показалче!

И съм вече спокойна за утре.

 

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ми хареса! Поздравления!
  • Не бива да забравяме, че усещането за предадена щафета може да е доста измамно. Не случайно Арон Нимцович създаде учението за защитата с излишък. Съдбата винаги удря в най-силно укрепения ни пункт. Спокойствие не може да има нито на този, нито на онзи свят. Нека се молим за идващите след нас повече, отколкото за себе си. Поздрав, Миглена!
  • Крайчето така ме умили...
    Много, много хубаво, Меги!
Random works
: ??:??