Припада мартенски здрач.
Небето медено изтлява.
Едва загатнат топъл плач
от птиче ехо в мен остава.
Прегърнати от нежни небеса -
прегръдките ни са далечни...
Над бездна отрекла чудеса:
душата ми е мост към вечност!
Но ти къде си? Ти сега
с ехото на птиците пътуваш...
Над моста под който текат
топли чувства, теб сънувам... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up