Мостът е дълъг и готов да се счупи.
На него един, виждам семки си люпи,
друг се опитва да стигне му края,
но трети го дърпа. Защо ли? Не зная.
На моста - тълпа, но не да премине.
Сякаш е дом и то трийсет години...
Какво е отсреща - е само теория.
Няма стремглавост, хъс, еуфория...
Има обаче един със питон,
друг пък, предлага разходка със кон,
трети върти три захлюпени чаши
и иска пари, а парите са наши...
Друг ни подтиква, но на място стои,
друг амбицирано като гарван крещи,
има такива които пълзят
и търсят зелено за да ядат...
Мост на промяната! Мост за преврати!
Почва от някъде и завършва в дома ти.
И о, ужас, там под звездите
са тия които ни мажат очите...
Никой не знае колко остава,
а мостът пращи и вече поддава...
Нови прииждат със стари привички.
С чаши будалкат ни и те като всички.
Но много ви моля, поне топче сложете!
Наясно сме всички, че само крадете.
Мълчим като лятна, безветрена нива
с молитви беззвучни поне да ни има.