tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
Jun 20, 2016, 1:26 PM  

Мост до теб 

  Poetry » Phylosophy
580 1 9

Толкова липсваш...като хладен ветрец
с дъх галещ, тъй свеж в маранята.
За черната пръст както капки дъждец,
зажаднели за ласки позлата.


Липсваш ми още като бяла вълна
що скалата прегръща любовно.
Като лунна пътека на море в тъмнина,
изгряла в душата съдбовно.


Като шепота звезден в лятната нощ
приглушил песента на щурците.
Като слънце за цвете и сенокос
с аромат, що изпълва нощтвите.


Липсваш... и ето направих си мост
да стигна до теб, до душата,
нестинарски, сънят ми в жаравата, бос,
привърза с любов.... двата свята.

© Таня Мезева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Голяма загуба! Между двата свята има мост!
  • С Ани Монева!
  • Както винаги - удоволствие е поезията ти, Таня!
  • Отново на черешите кръвта
    във вените на живите протича.
    Сълзят свещиците върху пръстта
    и спомени обратно тичат, тичат...
    Необяснимото на този ден
    съдбите в две посоки ще завърже
    И бъдеще до минало ще спре
    ще си поплаче и ще се прекръсти...

    Таничка...
  • Много красив мост, обичащ.
  • Благодаря ви, Марина, Гавраил и Сеси! Това са изплакани стихове, но само чрез тях влизам в състояние Алфа.
  • Прекрасно стихотворение, Таня!
  • Красотата е немее пред такава тъга.
  • Mммм..., много добро - изпепеляващо..., майсторски рими... - може и "нощите"...!!!
    "Като слънце за цвете
    и сенокос
    с аромат,
    що изпълва нощтвите."
Random works
: ??:??