Мостът, на който се срещаме привечер
не съществува в мислите.
Изгражда се в очите, като песен
под звуците на сребърна камбана.
А сипещия се дъждец над нас
попива върху дървения перипет,
издаден над реки от мимолетност.
Приплъзва тишината като шепот,
със която безрезервно те прегръщам.
Приведените клонки са вълна
на горска прозорливост и уханност.
Иливащата се зеленина, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up