Мостът, който за теб сътворих
Ти си буря, раздрала душата ми,
от която прераждам се в стих
подир стих. Те блестят в дъгата ни –
моста, който за теб сътворих
да те чакам по здрач все по него ти
да прииждаш, към мен устремен,
да завързвам на възли пак егото -
да прощавам за грешния ден,
да се давиш, потънал в очите ми -
най-дълбоките две езера,
от любов да възкръсваш в косите ми, ...