Jul 12, 2009, 10:35 PM

Моя 

  Poetry » Love
827 0 11

Моя

 

Открих те аз на небосвода -

звезда наречена от мен.

Моя записах те пред бога

и се почувствах озарен.

 

Огря мъжът дълбоко в мен -

отиде си момчето.

Осмисли сивия ми ден

и оцвети небето.

 

Въведох те във моя свят,

романтика ти дадох,

а ти пък даде ми заряд -

огнище ти създадох.

 

Да топли нашите мечти,

в душите ни да свети.

Да вае твоите черти

във огнени сонети.

 

Със страст изпепели нощта,

сърцето ми стопи.

Душата ми дари с деца -

две палави звезди.

 

Безсмъртно над живота ми огря,

а аз огрях над твоя.

И мен превърна във звезда.

Аз искам да си моя!

© Борис Борисов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ето това е истинско вричане, от сърце!
    Щастливец си, а и тя разбира се!
    Нека вечно да светят тези две звезди!
    А ти да ни радваш с хубави стихове!
    Поздравления!

  • Благодаря, Стел, има искри за дялкане, но пък е искрено!
  • Две звездички сте.
    Благодаря, Борко!
  • Блазе ви, благословени да са дните ви!!!Чудесен стих!
  • хубаво е...истинско е.
  • Със страст изпепелихте нощта,
    сърцето ми стопихте.
    Благодаря ви!


  • Една красива и неумираща любов!Много ми хареса..
  • Не че искам да повторя Жулли...Останалото ми хареса.
  • Да са живи и здрави - "палавите звезди"!
    Поздрав!
  • Хареса ми! Като благодарствено откровение.
    Но само това - "И страстно ми роди деца - две палави звезди", освен, че е повторение, думата "страстно" хич не ми се връзва с раждането на деца. Навярно има някаква подходяща дума, но сега не се сещам за нея. Може би ти, ако пожелаеш.

  • Колко искрено и чувствено..
Random works
: ??:??