May 14, 2019, 2:24 PM

Моя бяла есен 

  Poetry » Other
457 0 2

Моя стара, бяла есен,

идваща след топло лято!

Ти си ми последна песен,

носена от южно ято.

 

Дим от минали години,

чийто огън веч догаря.

Спомен във очите сини,

който все ми проговаря.

 

Ти на прага ми заставаш-

искаш с мене да потегляш.

Всичко вече ми прощаваш

и живота ми претегляш.

 

Но поставен на кантара,

в мен доброто натежава.

И по истината стара

Раят ще ме притежава.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??