на Сузи
Не ме оставяй... Никога не ме оставяй!
Моя късна пролет, мой разцъфнал ден!
Мое лудо вино! Моя бяла севдо!
Дето всичко черно изгори във мен!
Глътката горчеше... Песента не беше
весела, игрива, а болеше тя!
Майчина прегръдка даже не тешеше
тази болка дива в черната душа!
Скитах се бездомен по света и нямах
ни приятел верен, нито верен враг,
който да разреже туй сърце студено
и да свърши всичко... Да потъна в мрак!
Малко ли съм патил от греховни думи!
Малко ли съм стрелял с думите и аз!
Вече девет кожи подарих на други...
Риза не получих, а добър пердах.
Как болеше само. Стисках зъби ядно
и юмрука стисках в празния си джоб.
Камъни да бяха! - те змии отровни.
Съскат и те хапят,...и копаят гроб!
Моя бяла севдо... Моя късна пролет...
Ти дойде мечтана и остана тук.
Всичко се разлисти... Всяка моя рана
отболя на всички врагове напук!
Емил Стоянов
© Емил Стоянов All rights reserved.