Зазвъняха сини мъниста.
Вечер нежно разделя се с Ден.
Моя циганко, вятър мой, моя Искро,
потанцувай, потанцувай за мен!
Черни къдри галят земята.
Пирует. Гордо вдигаш глава.
Като сянка от огън се мяташ.
В нощен мрак, моя пълна луна.
Глас на птица изгубена пее.
А из въздуха - разплакана пролет.
По езерата и по чудни алеи -
слушай - сънищата говорят! ...