Feb 24, 2007, 9:04 PM
Моя реална страна...
Пейки празни в приказния парк
и лампи прекършени светят едва,
летящо обгръщане в облаци прах
и стрелите на вятъра бършат мига.
Чува се ехо, тишината пропява,
листата студени посипват земятя,
мрака превръща всичко в раздяла,
разпуска и в песните нежна позлата.
Празните улици в синьо безвремие,
прегръщат милионите нощни звезди,
отразяват,изпълват и тях с вдъхновение,
да светят до края в измислени дни.
Аз бавно минавам, не виждаща нищо,
сама съм и сядам на пейка една,
отварям очи,поглеждам и всичко,
превръща се в моя реална страна...
и лампи прекършени светят едва,
летящо обгръщане в облаци прах
и стрелите на вятъра бършат мига.
Чува се ехо, тишината пропява,
листата студени посипват земятя,
мрака превръща всичко в раздяла,
разпуска и в песните нежна позлата.
Празните улици в синьо безвремие,
прегръщат милионите нощни звезди,
отразяват,изпълват и тях с вдъхновение,
да светят до края в измислени дни.
Аз бавно минавам, не виждаща нищо,
сама съм и сядам на пейка една,
отварям очи,поглеждам и всичко,
превръща се в моя реална страна...
© Натали All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Честит Рожден Ден, Натали! Пожелания за здраве и късмет! По масло и мед!
-
Прекрасен стих!
Много ми хареса!
Поздрави! -
Да...Бива си го...
-
Поздравления!
-
"...Аз бавно минавам, не виждаща нищо,
сама съм и сядам на пейка една,
отварям очи,поглеждам и всичко,
превръща се в моя реална страна... "
Нима може някой да коментира истинската поезия! Нека да помълча! А последният куплет е един от най-добрите финални стихове, който съм чел някога! Поздравявам те за всичко написано от теб! -
Страхотно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
мрака превръща всичко в раздяла,
разпуска и в песните нежна позлата.
Как е възможно мракът да разпуска позлата??