Моя родино! Татковино и огнище силно,
в моят свят светилото ми сгряваш милно.
За твоят топъл огън днес живея и милея
и своят вечен порив да скрия не умея!
Живееш в мен, като вкус на хляб омесен
в пещта народна – плач и волна песен.
И как да ти се сърдя? Не умея. Живея
за радоста, която носиш в моят свят небесен.
Прокълната от векове наред в забрава
от хорско непокорство с люта рана...стара.
Но знаеш ти, моя майчице България, изгрява
лъвският ти дух с борбеност и вечна слава. ...