ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
Mar 31, 2013, 10:50 AM

Моя стара любов 

  Poetry » Love
676 0 3

Моя стара любов, неживяна -
още спомени влачиш на гръб...
ти не искаше моето рамо,
а безумие в женската гръд...

Не ми даде ръка... да изкачвам
аз към тебе най-трудния път,
но животът те вкара във крачка -
невиновна те хвърли на съд...

Ти разбра, че когато обичаш,
в теб се будят добри светове
и щом някой на теб се обрича,
струва си да си жив векове...

И сега се усмихваш познато -
в малка бръчица, скътала свян.
Днес сме само добрите познати:
Ти си с него, аз с нея съм, знам...

И нима всичко в нас се е свило
на едно уморено кълбо –
дай ми с устни красивата сила
да ти бъда съдбовно клеймо...

ekstasis

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??